Пеканов за приема ни по въздух и море в Шенген: Заслугите не са само на текущия кабинет
Г-н Пеканов, добър ден.
Здравейте и благодаря за поканата.
Като някогашен вицепремиер по ръководство на европейските средства в служебните кабинети, назначени от президента Румен Радев, започваме с основната тематика " Шенген " и приема на България, само че по въздух и вода, а не по суша. Може ли да го назовем триумф ли е за страната ни?
Полу-Шенген съгласно мен е полууспех. И с цел да не излезе, че е единствено рецензия – споделям това поради упованията, които самите ръководещи постановиха в последните седмици. Когато през декември пристигна новината, че може да има някакво придвижване по тази тематика, което несъмнено, е някакъв тип прогрес, те сами споделиха " Но това не може да се случи без да получим и изясненост какво ще се случи, с цел да станем пълновръстен член “. Защото каквото и да си приказваме, както и да го споделя министър председателят, не сме пълновръстен член сега. И казусът е…
А какъв член сме сега?
Ами, получлен. Единствено по въздух, да кажем и по море – добре. Това е добре най-вероятно за някои хора. Аз пътувам постоянно до Виена – да, несъмнено, че е някакво облекчение да пътуваш с 10 минути по-бързо, тъй като няма да те ревизират на паспортната инспекция. Това е добре. Но въпреки това, не знаем по кое време ще се случи най-важното, това, което ще донесе същинските стопански изгоди – сухопътния " Шенген “. Нямаме никаква дата, нямаме и никакво изискване. Всъщност по тази причина ставаше въпрос – изискване, което автоматизирано да задейства България да стане член и на " Шенген “. И за какво споделям, че такива са били заложени упованията? Първият коментар на премиера Денков, когато беше комуникирано това от страна на Австрия, беше " Неприемливо е да има спомагателни условия без ясна дата за сухопътните граници “. Така е. След което, една седмица по-късно се промени тази теза и тя беше " Може да нямаме ясна дата, само че би трябвало да има автоматизиран метод, по който ние ще станем член, без да питаме още веднъж всички страни “. Това също не се случи. Дори в случай че прочетем даже най-ласкателните разбори за този прогрес, там ясно написа: " България се провали в тази част занапред да се разбере с всички страни членки, вършим това, това и това и тогава автоматизирано ставаме “. Не. В момента отново ще би трябвало да ги питаме и в никакъв случай не знаем каква ще е позицията след няколко месеца, след една година, две години, когато седнем още веднъж да питаме всички страни членки, дали те ще ни позволен. В този смисъл, най-важното не сме го взели. Да, несъмнено, че е добре, че се случи този прогрес частично. Части от него обаче се случиха още по време на служебния кабинет. Марк Рюте още тогава сподели пред президента Радев: " Когато ние забележим, че сте създали правосъдната промяна, каквато ние си я представяме, и падне механизмът CVM, по който ни прави оценка Европейската комисия, тогава автоматизирано ние ще махнем ветото “. Това го сподели Марк Рюте още напролет. Този механизъм Европейската комисия през юли месец сподели, че е подготвена да го махне. Това се базира на измененията, които са се случвали последната година – отчетът беше на база на последната година. Смятам, че там максимален принос, несъмнено, имаше правосъдният министър Крум Зарков и несъмнено, преди него – Надежда Йорданова. Тя също беше работила по същите тези закони, които бяха готови и признати.
Сега другите кабинети си приписват напълно заслугите за този полуприем на България в " Шенген “, както вие го наричате, само че същинските заслуги на кого са?
Истинските заслуги са на няколко кабинета един след различен, които са надграждали, и да вземем за пример в областта на правосъдната реформа…
Т.е. не са напълно на последния кабинет, който е сега?
Със сигурност не са напълно на настоящия кабинет, тъй като както споделих, огромната оценка на Европейската комисия пристигна през лятото, две-три седмици, откакто кабинетът " Денков “ беше встъпил. Той още нямаше опция изобщо да е приел каквито и да било промени. Затова ми наподобява малко прекомерно да твърди министър председателят, че е негова заслуга. Не, заслуга е на всички тези, които в годините са помагали това да се случи. Между другото, спомнете си през 2020-2021 година каква беше полемиката за правосъдната промяна. Всички, които искахме правосъдна промяна, доста от тях бяха на улиците, на площадите – разнообразни политически сили, не е една, не е друга. Някои ги нямаше още от тези политически сили, които в този момент си я приписват, не съществуваха тогава. И няколко служебни кабинета работиха по това. Разбира се, че и кабинетът на Кирил Петков работи по правосъдната промяна. Докато Зарков беше министър на правораздаването, той също работеше по тези тематики и част от тях бяха признати, апропо, още до момента в който Зарков беше министър, т.е. още преди да се случи промяната. Знаете, че механизмът за основния прокурор, за който имаше толкоз години разногласия, през май месец беше признат, т.е. преди да застъпи изобщо кабинетът " Денков – Габриел “.
Г-н Пеканов, непрекъснато приказваме обаче, че нашата страна е изпълнила безусловно всички критерии, всички нужни условия, само че по този начин и не ни одобряват по суша. Какво още би трябвало да направи страната ни?
Това, от една страна, е част от по-голяма полемика, която е европейската полемика във връзка с това по какъв начин взимаме решения. Как вземаме решения – има опция всяка една страна да наложи несъгласие на всевъзможни европейски решения. Това дали е добре или зле – може да поспорим по това, тъй като от една страна, опцията за несъгласие да опция на по-малки страни нормално да се борят за личната си позиция, която другояче може да остане заглушена. По принцип се приема, че за страни като България опцията за несъгласие е добра. Ние имахме една такава опция във връзка с проблема със Северна Македония. Нищо не получихме в общи линии в подмяна на това, че ние отменихме ветото по един въпрос, който е национално сложен. Хората имат разнообразни отзиви и се спори по проблема какво трябваше да се направи.
И то съществено разнообразни отзиви.
Да. Лесно го отменихме съгласно мен тогава нашето несъгласие. Сега обаче виждаме други страни – Австрия и Холандия, които постановат несъгласие. Истината е, че то не е ориентирано към нас по някакъв метод, а е ориентирано към вътрешните им проблеми. Казвал съм го доста пъти, аз си пребивавам през половината от времето в Австрия – ами, там хората се тормозят. Казват " Има доста миграция “ и споделят " Част от маршрута, по който идват тези мигранти, е през Балканския полуостров. Затова би трябвало всевъзможни вероятни трудности по пътя да бъдат непокътнати “. Това, несъмнено, не е вярно, тъй като има критерии, правила и щом ние сме ги изпълнили, би трябвало да бъдем пуснати.
Знам, че вие живеете в много огромна част от времето си в Австрия, във Виена, преподавате там. Защо Австрия ни поставя тези спирачки?
Именно поради това.
Заради миграцията.
От години тази тематика се върти в австрийското общество. Аз го виждам и виждам, че хората имат терзания. Това не значи, че споделям вижданията, че да вземем за пример животът е станал доста рисков, че във Виена не може да излезеш на улицата. Има и такива визии. Аз не ги споделям, само че има хора в Австрия, и то значително, които считат по този начин, и споделят " Вижте – отнякъде идват всички тези хора, които идват към нашата обществена система, към нашия висок стандарт на живот, и ние би трябвало да затворим всички благоприятни условия те да идват “. И поради това България бива частично непочтено осъдена, тъй като е просто географски на този маршрут.
А по какъв начин ще коментирате това изказване, че България ще стане най-големият бежански лагер в света, ще дойдат доста мигранти след приема ни в Шенген? Това истина ли е или просто изказване, което буди излишно терзание у българското общество?
За мен това не е истина. За мен това са едни прекомерно бомбастични изказвания, които зареждат този спор, и считам, че са прекомерни. Но би трябвало да си дадем сметка, че несъмнено, че страните от центъра на Европейския съюз, като Австрия, Германия и Холандия, те се пробват да постановат Дъблинското съглашение по-стриктно. То сега в общи линии не работи. Те и по тази причина не ни връщат някакви имигранти, тъй като не могат, то не работи. Те отиват, подават си искане да останат, след което отиват някъде другаде из страната, не могат да ги намерят, не могат да ги върнат. Със сигурност съглашението сред Австрия и България е метод да се затвърди този механизъм, по този метод Австрия да изпраща повече мигранти назад към България. Но аз считам, че реалистично надали те ще са толкоз доста. И второ, даже да ни ги изпратят, в последна сметка, ние няма да ги затворим някъде – те отново ще отидат най-вероятно там, където стандартът на живот е висок, там, където даже да си намерят най-простата работа, ще живеят най-вероятно много по-добре, в сравнение с да вземем за пример назад в родините им, където най-вероятно се води война и така нататък Така че мъчно ще се приложат такива механизми, които в действителност да доведат до подобен заплашителен резултат. Мисля, че това е нечиста сделка.
Кога може България да се назова в действителност пълновръстен член на " Шенген “? Някаква планирана дата, година?
Възможно най-скоро би трябвало да се случи. За съжаление…
Да, знаем, че би трябвало да е допустимо най-скоро, само че действително по кое време може да се случи?
Как да го кажа, по-късно решение, което се случи в този момент, преди няколко дни, това може да значи, че в необозримо бъдеще.
Няма период.
Не знаем по кое време ще се случи. Може да е след години, след десетилетия. Защо? Защото тематиката в този момент може да кажем ще наподобява като – ето, зачеркнахме тази тематика, има някакъв триумф. Ще минат европейските избори. След европейските избори има огромен шанс…
Има и евроизбори, има и национални избори в няколко страни.
… по-лошо да стои обстановката пред нас. Например, изборите в Австрия ще бъдат най-вероятно през октомври или през ноември. В взаимозависимост от това каква коалиция ще се образува там, позицията на Австрия може да се втвърди още повече или пък да се усъвършенства.
Може и противоположното.
Разбира се. Например австрийските социалдемократи, австрийските " Зелени “, Зелената партия постоянно са подкрепяли България. Всичките ми срещи, които съм имал като вицепремиер там, и с кмета на Виена, и с вицеканцлера, който е от " Зелените “, те ясно постоянно са казвали формалната им позиция: " Ние считаме, че щом България е покрива критериите, би трябвало да бъде член на " Шенген “. Така че имаме поддръжка от някои фамилии. Проблем е в други европейски фамилии, където към момента имат разногласия, и това фактически може да се утежни. Може допълнително страни да дойдат такива държавни управления, които да кажат " Вижте, би трябвало да си гледаме нашите граници, би трябвало да си гледаме нашите проблеми. Не можем да продължим с по-дълбоката интеграция “. Това е нещо, което мен персонално ме тормози във връзка с идващите европейски избори – че по-често ще стартира всяка една страна в Европа да споделя " Най-важното е да направя това “. Разбира се, несъмнено, ние към момента сме суверенни страни. Разбира се, че преди всичко всяко държавно управление прави най-важното за личното си население, само че в Европейския съюз въпреки всичко сме намерили метод досега по някои тематики да се интегрираме, т.е. да взимаме решенията дружно и надлежно да понижаваме пречките – пречките да пътуваме, да работим и така нататък Може тези спънки да стартират да се усилват, в случай че наклонността и разказът в Европа се промени към това, което се назовава " Европа на отечествата “, когато всяка една страна прави единствено това, което за нея е най-добре, постоянно на гърба на другите, апропо.
Има ли неприятно в това една страна да мисли първо за националния си интерес?
Разбира се, ние не споделяме, че държавните управления, които желаят повече интеграция, не мислят преди всичко за националния си интерес. Напротив, те считат, че дружно със своите съседи могат да създадат повече, в сравнение с в случай че всяка страна е сама за себе си. И ще дам няколко образеца. Значи Европа, да вземем за пример, с цел да се опази, да вземем за пример външната граница, е значимо да имаме общи запаси. България има голяма външна граница и е добре, когато Европа осъзнава, че би трябвало да ни даде финансов запас, да вземем за пример, с цел да засилим опазването на границата. Това по време на служебния кабинет президентът Радев и канцлерът Нехамер пледираха доста пъти, подеха такава самодейност пред Европейската комисия. Европейската комисия има средства, които до момента не даваше за запазване на границата, тъй като имаше някои съображения, че това не е верният метод – да се дават пари за огради и така нататък Тогава имаше пробив – това беше през февруари предходната година, и Европейската комисия сподели " Да, от общия ни бюджет ще дадем за запазване на границата, тъй като това оказва помощ на всички, освен на България, а и на центъра “, както виждаме. Има доста други такива проблеми в ХХІ век – климатичните промени, икономическата конвергенция, общият пазар. Това са неща, които в действителност в наш интерес е, на всяка една от страните членки, да работим повече дружно, тъй като по този начин преди всичко всяка една от нас е по-силна, само че и най-важното – по-силни сме в един ХХІ век, който виждаме, че може би ще бъде доминиран на световната сцена от няколко велики сили. И в случай че Европа желае да бъде… Това е едно от заключенията… Между другото, предходната седмица се разделихме с Жак Делор – един от основателите на настоящата версия на Европейския съюз, на общия пазар. Това е едно от заключената – в случай че желаеме да се конкурираме със Съединени американски щати, с Китай, с Русия, ще би трябвало да използваме мащаба си. Всяка една от нашите страни в Европа, апропо, е релативно дребна, и по население, и по стопанска система. Така че в наш интерес е да вършим повече дружно.
Друга значима тематика за България е присъединението ни към еврозоната. Кога е ще се се случи съгласно Вас и допустимо ли е 2025 да е годината, в която да се поздравим с участие?
Аз постоянно съм изтъквал позитивите от влизането в еврозоната, тъй като считам, че те са доста над рисковете. Сигурно има и опасности. Винаги съм се опитвал да бъда почтен, изключително когато са ме подлагали на критика. Например, има партии, които са релативно скептични към това, споделят " Рисковете са повече “. Опитвал съм се да изяснявам, че позитивите съгласно мен са повече. На мен ми се желае да стане по-бързо, само че и по тази линия не съм убеден, че ще стане толкоз бързо, колкото желаеме. Защо? Има ясни критерии и един от тези критерии е инфлацията да е близка до средноевропейската. В момента не отговаряме, и то с много. Преди години една страна от балтийските беше спряна, т.е. тя изиска да влезе в еврозоната, може да се каже, че имаше и политическа поддръжка, само че все пак, със напълно малко не отговаряше на критерия за инфлация. Нейната инфлация беше с 0,1% по-висока от тази, която би трябвало да бъде. В България сега сме над 2% над тази, която би трябвало да бъде, и единствено за няколко месеца тя би трябвало да падне до средноевропейските равнища. За страдание, не виждам кабинетът да прави задоволително по тази тематика и в случай че не го направи, няма да покрием критериите и няма да станем член на 1 януари 2025 година В това няма нещо кой знае какъв брой пагубно, само че още веднъж ще се отсрочи и това не е добре, тъй като целият развой малко една отмалялост се натрупва в него, в случай че всяка година държавното управление казва… В момента държавното управление си го е сложило като огромна цел и доста се тормозя да не стане, както с " Шенген “ – да се окаже, че упованията са били напълно повишени. По този метод разочарованието е несъмнено.
А какво съгласно вас счита българското общество? Какви са настроенията на българина за приемането ни в еврозоната? Достатъчно осведомено ли е обществото ни за това какво ни чака?
Виждам и съзнавам, че обществото е разграничено. Това е значимо да се осъзнае. Не ми харесва реториката, която постоянно се употребява и от настоящия кабинет. Например, хората, които са срещу еврото, те са, тъй като имат някакви други ползи. Просто хората имат право да се тормозят. Това са трансформиращи стопанската система ни процеси, нова валута. Левът е валута на повече от столетие – нова валута. Нормално е хората да имат терзания. Това не значи, че всеки от тях служи на Русия, или всевъзможни такива спекулации, които чуваме. Но е значимо да кажем: митовете, които се тиражират постоянно, просто не са правилни. Значи първият и главен мит, който дълго време се използваше, в този момент затихна, апропо, само че предходната година, когато аз активно… считам, че аз много интензивно съм се опитвал да споделям по тази тематика, беше: " Ами, то в еврозоната има едни страни, които са съвсем банкрутирали, на следващия ден не знаеш какво ще стане с тях “. Това от 10 години се приказва. Най-ясният образец беше Гърция. Ами, Гърция съумя да се оправи. Да, не беше елементарно – доста промени, понижаване на пенсии и такива неща, които трябваше да поправят предходни несъответствия, само че Гърция в този момент съумя да се върне на интернационалните пазари, има висок кредитен рейтинг. Отчасти се върна в безусловно най-хубавите развити стопански системи. Правителството се оправя доста добре. Взимат повече пари от ПВУ от нас, по-бързо се оправят всички тези тематики, които са значимите, и по принцип не виждам нищо неприятно в стопанската система й. Напротив, съумя да се възвърне от една дълбока рецесия, в която беше изпаднала.
Имаме ли ние късмет да се възстановим, в случай че сме в същата обстановка в България? Гърция си е Гърция, ние…
Ние би трябвало и по-бързо. България не е в такава обстановка. Действително Гърция беше натрупала неустойчиви задължения в даден миг. Да, и те бяха чрез в общи линии бюрократични трикове, с които се скриваше част от задлъжнялостта на страната. Ние сме доста надалеч от тази обстановка, т.е. по тази линия нямаме проблем. Те са на 150% дълг към Брутният вътрешен продукт, ние сме на 20% - напълно друга обстановка. Същото е и за други стопански системи, за които се спекулира – Италия, Франция. Да, високозадлъжнели стопански системи. Защо? Има си аргументи за това: тъй като харчат доста за опазване на здравето, за обществената система, за образованието – нещо, което може би пък не е и толкоз неприятно страната да прави повече, в сравнение с ние сме правили тук с години, което в действителност е довело до ниските приходи. Което води и до идната стъпка, апропо, до такава огромна миграция, нещо, с което също би трябвало да се борим – толкоз българи да отпътуват за други страни, с цел да работят там, тъй като явно стандартът на живот там е по-добър. Така че не виждам такива опасности. С всевъзможни други опасности също се спекулира – " Ще загубим суверенитета си “. Напротив, ние ще спечелим суверенитет. В момента България във връзка с тази тематика – лихвените проценти и паричната политика, тя няма суверенитет поради борда, който е институция, която се поддържа от българите. Българите считат, че Валутният ръб е нещо, което през 90-те години стабилизира обстановката. Това е с единия крайник си вътре в еврото, тъй като си се вързал с него, само че това не може да бъде вечно. Валутният ръб е малко като да си благоприятен, единствено че ти не може да си благоприятен вечно, а е добре, откакто влезеш, да се ожениш или да се омъжиш. По същия метод – ние сме с един крайник в еврото. Винаги може обаче да отстъпим, към този момент 25 години. Следващата стъпка ще донесе повече позитиви, а с това ще ни даде опция и да взимаме, да сме част от решенията. В момента с Валутния ръб във Франкфурт се събират гуверньорите от тези централни банки, които са в еврозоната. Ние не вървим там, никой не ни пита. Решават какви да са лихвените проценти и ние след това ги прилагаме, с цел да задържим борда. В момента, в който влезем, ние също ще сме една от тези страни. Да, ще сме 21-вата страна, няма сме две страни, които вземат решение – 21 са, само че е по-добре да си част от тези 21 страни, в сравнение с както сега. Суверенитета ни в действителност е изцяло отслабен, тъй като решенията се взимат от различен, само че ние би трябвало да ги използван.
Г-н Пеканов, споменахте Плана за възобновяване и резистентност и по този начин дълго чакания втори транш заплащане. Ще се случи ли то, по кое време? Тук имаме ли някаква изясненост?
По тази тематика мога да си разреша да съм по-критичен, тъй като много време, към две години се занимавах главно с тази тематика, която е основна за България, тъй като България е страната, която получава най-вече средства по отношение на стопанската система си от този Механизъм за възобновяване и резистентност. Добре, втората най-вече – Хърватска получава повече. През 2022 година България получи първото заплащане. Имаше доста изявления и от Асен Василев, и от премиера Денков, че по-късно работата се е забавила по време на служебния кабинет и щом пристигна постоянният кабинет, доста бързо ще получим парите.
Вашите съперници ви укоряват, че огромна част от работата не е свършена.
Ами те ни укоряват и споделиха " Ей тук в този момент за два-три месеца ще създадем всичко “. Минаха 6 месеца оттогава. Множество пъти имаше обещания " Парите ще дойдат напълно скоро, през 2023 година “ Не пристигнаха през 2023 година Освен това моето мнение е, че няма да получим цялостната сума от втория транш, тъй като познавам добре задачите, които трябваше да бъдат реализирани, и някои от тях просто не са реализирани. Законите бяха пренаписани по метод, по който аз считам, че не всички дават отговор на условията. Бил съм, освен съм бил, ами съм управлявал срещите с Европейската комисия, в които законите, които Зарков беше подготвил, бяха удостоверени, че дават отговор изцяло на това, което се чака. Някои от тях по-късно в парламента… случваха се там едни среднощни съвещания, в които никой не знаеше кой какво написа, и считам, че някои от законите няма да дават отговор на това, което се чака. Както и така наречен Пътна карта за декарбонизация. Всъщност премиерът… той хем пое доста задължения към протестиращите миньори, хем в това време изпрати в началото една версия, след това беше изменена Пътната карта. Смятам, че тя сега не дава отговор изцяло на това, което би трябвало, и считам, че ще получим по-малко пари, в сравнение с би трябвало. Трябва да получим 1,3 милиарда, най-вероятно ще получим към 200 или 300 милиона по-малко от тези, които би трябвало. Най-вероятно ще разберем в идващите седмици или месеци.
Т.е. по кое време смятате, че може да получим такова заплащане?
Надявам се през първото тримесечие на тая година, само че може и да е през второто.
Мнението ви за кабинета и идната ротация, която се чака да бъде през март месец, точно джентълменското съглашение сред ГЕРБ, " Продължаваме промяната “, Николай Денков и Мария Габриел да се сменят като министър-председател на България. Да чакаме ли някакви изненади?
Това не мога да ви кажа, това би трябвало да питате политическите партии. Аз считам, че има неща, които кабинетът свърши на положително равнище. Ето, да вземем за пример с бюджета се оправи добре в последна сметка, по този начин е. Въпреки че бяха, да вземем за пример – това се случва за сметка на нещо, бяха отсрочени някои значими финансови разноски. Така постоянно може да смъкнеш недостига, като не построиш толкоз доста, най-лесно казано. Има други тематики, в които считам, че кабинетът изобщо не се оправи, и то частично, тъй като даде обещание неща, които не са правилни. Но най-големият проблем с кабинета за мен е, че… Всъщност за какво имахме служебни кабинети две години? Защото участниците в този кабинет, те се занимаваха да се арестуват, да се наскърбяват, да се гонят и в този момент изведнъж…
Но пък в този момент са дружно.
Да, и в този момент внезапно ни споделят " То е най-хубаво да сме дружно “. Това някак си съгласно мен отравя политическата среда и хората не съм сигурен, че могат да го възприемат. Защото никой не е отговорен, че имаше толкоз дълго длъжностен кабинет, с изключение на самите партии. В тях беше властта по-бързо да създадат държавно управление. Оказа се, че те в действителност гонеха краткосрочно да вдигнат вота си, като споделят " Ние сме най-хубавите, другите са най-лошите “, само че в този момент внезапно се оказа, че в действителност те могат да действат доста добре дружно. Виждате – господин Пеевски внезапно се трансформира в представител от една страна сглобката, въпреки това, разбра неотдавна, че той е от новото потомство технократи. Аз преди си мислех, че аз съм от новото потомство технократи, само че очевидно съм се объркал. Други хора се разпознават като такива, към които аз избирам да не се числя.
Възможни ли са предварителни парламентарни избори?
Това единствено представителите на сглобката могат да ви кажат. Аз по-скоро чакам тя да бъде много. Така я видяхме и… Единството, в което се взеха решения – за Конституцията и други въпроси, считам, че сглобката ще бъде в общи линии безконечна, по този начин го споделям, само че мисля, че могат да се напаснат ползите и по този начин ще продължим в обозримото бъдеще.
Какво смятате за правосъдна промяна и конститционните промени?
Да, в областта на правосъдната промяна конституционните промени наподобяват релативно положителни. Повечето специалисти, най-малко които аз съм чул, споделят " Това е добър прогрес “. Така че това е добре. По отношение на служебния кабинет – няма какво да се лъжем, това са промени, които са ориентирани персонално против президента, които за мен са малко… по какъв начин да ви кажа, комични. Значи огромна част от тези партии, те подкрепяха президента. Аз съм участвал, когато те отиват при него и му споделят " Да, ние сме с вас, господин президент! “. Те го избраха. И в този момент, тъй като имат някакви разлики, споделят " Той повече няма да назначава служебни кабинети, Народното събрание ще ги назначава “. И този много стеснен кръг от хора, които могат да станат премиери… Да стартира от там. Парламентът може да реши това, той е в правото си, има конституционно болшинство и го взема решение това. Но в случай че помислим малко и проучваме, дали щеше да е по-добре да кажем 2017 година президентът Радев да не може да назначи Огнян Герджиков за министър председател, а да трябваше да назначи Мая Манолова – беше омбудсман тогава. Ако демократичната общественост мисли, че това е по-добрият вид – добре, няма проблем, само че не съм доста сигурен. Аз персонално нямам проблем. Смятам, че тя, Мая Манолова, е умел политик, само че не съм доста сигурен, че това щеше да е най-хубавото. Или пък в случай че се върнем през 1997 година, когато служебният кабинет прави една от най-важните действително промени в България – влизането във Валутния ръб в една среда на голяма неустановеност и стопански разтърсвания в България. Дали щеше да е по-добре да не може тогава да бъде назначен Стефан Софиянски за министър председател, а да би трябвало да бъде назначен някой оттогава определените преобладаващи от Българска социалистическа партия политически фигури? Не съм сигурен, че по този начин да вържеш ръцете, тъй като не харесваш твоя конкурент сега, е методът, по който би трябвало да променяме Конституцията. Не, не е това. Това няма да ни докара до средата. А и да не приказваме, че служебният кабинет през по-голямата си част е донесъл непоклатимост, както и нови фигури. Голяма част от водачите в този момент, някои от водачите – и Христо Иванов, и Кирил Петков, и Николай Денков, бяха служебни министри, някои от тях назначени от президента Радев. Така че ми идва малко допълнително тази конюнктурна смяна. Не считам даже, че жителите я правят оценка като нещо наложително положително. Разбира се, че другото – да има парламент, добре, това са възможни неща от самото начало, макар че аз не съм склонен с тезата, че служебният кабинет е бил безотговорен. Точно противоположното. Всяка седмица – вие си спомняте, били сме там, отразявали сте – всяка седмица бяха министрите на чуване. Защо? Ами, тъй като то е автоматизирано по този начин. Всички партии, откакто са минали изборите, не престават да се борят да покажат какъв брой са положителни и мощни, с цел да влязат в бъдещото ръководство, и ни привикват всяка седмица да им докладваме какво сме създали. Дори ни вменяваха, вменяваха на изпълнителната власт разнообразни типове решения. Ето да вземем за пример решението за предоговаряне на ПВУ, то беше вменено от всички партии на служебния кабинет. Само че в този момент има постоянен кабинет с цялостна поддръжка в Народното събрание и не е напряко нищо по тази тематика. Т.е. може би това е бил един избирателен трик, който тогава партиите са решили да ни вменят. Така че не съм склонен, че служебният кабинет може да си прави, каквото желае, а пък постоянният – той е доста хубаво също по този начин да бъде зависещ непрекъснато на Народното събрание. Не е най-хубаво някой партиен водач всеки ден да излиза в Народното събрание и да споделя " Аз взех решение, това ще прави министърът “. Министъра си го избрал, тъй като той схваща от тази материя и той може да се оправи с нея. Ако господин -Делян Пеевски излезе и каже " Аз знам какво би трябвало да се направи с миньорите и с предоговарянето “, това значи, че той споделя " Министърът на енергетиката нищо не схваща “. Ама вие сте го избрали да е министър на енергетиката и той би трябвало да има опция като водещ в изпълнителната власт той да менажира тези процеси, а не всеки ден депутатите и партиите да му споделят какво тъкмо да прави. Това не е най-хубавият вид. Ще забележим по какъв начин ще действа.
Говори се мощно за промяна при ротацията на някои от сегашните министри. Вие по какъв начин мислите?
Нямам информация по този проблем. Смятам, че някои от тях са много положителни, потвърдени специалисти. А към този момент по какъв начин политическите сили ще открият дали ги поддържат, или не, това е техен въпрос.
Благодаря ви, господин Пеканов, за това изявление.
Благодаря ви за поканата.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Здравейте и благодаря за поканата.
Като някогашен вицепремиер по ръководство на европейските средства в служебните кабинети, назначени от президента Румен Радев, започваме с основната тематика " Шенген " и приема на България, само че по въздух и вода, а не по суша. Може ли да го назовем триумф ли е за страната ни?
Полу-Шенген съгласно мен е полууспех. И с цел да не излезе, че е единствено рецензия – споделям това поради упованията, които самите ръководещи постановиха в последните седмици. Когато през декември пристигна новината, че може да има някакво придвижване по тази тематика, което несъмнено, е някакъв тип прогрес, те сами споделиха " Но това не може да се случи без да получим и изясненост какво ще се случи, с цел да станем пълновръстен член “. Защото каквото и да си приказваме, както и да го споделя министър председателят, не сме пълновръстен член сега. И казусът е…
А какъв член сме сега?
Ами, получлен. Единствено по въздух, да кажем и по море – добре. Това е добре най-вероятно за някои хора. Аз пътувам постоянно до Виена – да, несъмнено, че е някакво облекчение да пътуваш с 10 минути по-бързо, тъй като няма да те ревизират на паспортната инспекция. Това е добре. Но въпреки това, не знаем по кое време ще се случи най-важното, това, което ще донесе същинските стопански изгоди – сухопътния " Шенген “. Нямаме никаква дата, нямаме и никакво изискване. Всъщност по тази причина ставаше въпрос – изискване, което автоматизирано да задейства България да стане член и на " Шенген “. И за какво споделям, че такива са били заложени упованията? Първият коментар на премиера Денков, когато беше комуникирано това от страна на Австрия, беше " Неприемливо е да има спомагателни условия без ясна дата за сухопътните граници “. Така е. След което, една седмица по-късно се промени тази теза и тя беше " Може да нямаме ясна дата, само че би трябвало да има автоматизиран метод, по който ние ще станем член, без да питаме още веднъж всички страни “. Това също не се случи. Дори в случай че прочетем даже най-ласкателните разбори за този прогрес, там ясно написа: " България се провали в тази част занапред да се разбере с всички страни членки, вършим това, това и това и тогава автоматизирано ставаме “. Не. В момента отново ще би трябвало да ги питаме и в никакъв случай не знаем каква ще е позицията след няколко месеца, след една година, две години, когато седнем още веднъж да питаме всички страни членки, дали те ще ни позволен. В този смисъл, най-важното не сме го взели. Да, несъмнено, че е добре, че се случи този прогрес частично. Части от него обаче се случиха още по време на служебния кабинет. Марк Рюте още тогава сподели пред президента Радев: " Когато ние забележим, че сте създали правосъдната промяна, каквато ние си я представяме, и падне механизмът CVM, по който ни прави оценка Европейската комисия, тогава автоматизирано ние ще махнем ветото “. Това го сподели Марк Рюте още напролет. Този механизъм Европейската комисия през юли месец сподели, че е подготвена да го махне. Това се базира на измененията, които са се случвали последната година – отчетът беше на база на последната година. Смятам, че там максимален принос, несъмнено, имаше правосъдният министър Крум Зарков и несъмнено, преди него – Надежда Йорданова. Тя също беше работила по същите тези закони, които бяха готови и признати.
Сега другите кабинети си приписват напълно заслугите за този полуприем на България в " Шенген “, както вие го наричате, само че същинските заслуги на кого са?
Истинските заслуги са на няколко кабинета един след различен, които са надграждали, и да вземем за пример в областта на правосъдната реформа…
Т.е. не са напълно на последния кабинет, който е сега?
Със сигурност не са напълно на настоящия кабинет, тъй като както споделих, огромната оценка на Европейската комисия пристигна през лятото, две-три седмици, откакто кабинетът " Денков “ беше встъпил. Той още нямаше опция изобщо да е приел каквито и да било промени. Затова ми наподобява малко прекомерно да твърди министър председателят, че е негова заслуга. Не, заслуга е на всички тези, които в годините са помагали това да се случи. Между другото, спомнете си през 2020-2021 година каква беше полемиката за правосъдната промяна. Всички, които искахме правосъдна промяна, доста от тях бяха на улиците, на площадите – разнообразни политически сили, не е една, не е друга. Някои ги нямаше още от тези политически сили, които в този момент си я приписват, не съществуваха тогава. И няколко служебни кабинета работиха по това. Разбира се, че и кабинетът на Кирил Петков работи по правосъдната промяна. Докато Зарков беше министър на правораздаването, той също работеше по тези тематики и част от тях бяха признати, апропо, още до момента в който Зарков беше министър, т.е. още преди да се случи промяната. Знаете, че механизмът за основния прокурор, за който имаше толкоз години разногласия, през май месец беше признат, т.е. преди да застъпи изобщо кабинетът " Денков – Габриел “.
Г-н Пеканов, непрекъснато приказваме обаче, че нашата страна е изпълнила безусловно всички критерии, всички нужни условия, само че по този начин и не ни одобряват по суша. Какво още би трябвало да направи страната ни?
Това, от една страна, е част от по-голяма полемика, която е европейската полемика във връзка с това по какъв начин взимаме решения. Как вземаме решения – има опция всяка една страна да наложи несъгласие на всевъзможни европейски решения. Това дали е добре или зле – може да поспорим по това, тъй като от една страна, опцията за несъгласие да опция на по-малки страни нормално да се борят за личната си позиция, която другояче може да остане заглушена. По принцип се приема, че за страни като България опцията за несъгласие е добра. Ние имахме една такава опция във връзка с проблема със Северна Македония. Нищо не получихме в общи линии в подмяна на това, че ние отменихме ветото по един въпрос, който е национално сложен. Хората имат разнообразни отзиви и се спори по проблема какво трябваше да се направи.
И то съществено разнообразни отзиви.
Да. Лесно го отменихме съгласно мен тогава нашето несъгласие. Сега обаче виждаме други страни – Австрия и Холандия, които постановат несъгласие. Истината е, че то не е ориентирано към нас по някакъв метод, а е ориентирано към вътрешните им проблеми. Казвал съм го доста пъти, аз си пребивавам през половината от времето в Австрия – ами, там хората се тормозят. Казват " Има доста миграция “ и споделят " Част от маршрута, по който идват тези мигранти, е през Балканския полуостров. Затова би трябвало всевъзможни вероятни трудности по пътя да бъдат непокътнати “. Това, несъмнено, не е вярно, тъй като има критерии, правила и щом ние сме ги изпълнили, би трябвало да бъдем пуснати.
Знам, че вие живеете в много огромна част от времето си в Австрия, във Виена, преподавате там. Защо Австрия ни поставя тези спирачки?
Именно поради това.
Заради миграцията.
От години тази тематика се върти в австрийското общество. Аз го виждам и виждам, че хората имат терзания. Това не значи, че споделям вижданията, че да вземем за пример животът е станал доста рисков, че във Виена не може да излезеш на улицата. Има и такива визии. Аз не ги споделям, само че има хора в Австрия, и то значително, които считат по този начин, и споделят " Вижте – отнякъде идват всички тези хора, които идват към нашата обществена система, към нашия висок стандарт на живот, и ние би трябвало да затворим всички благоприятни условия те да идват “. И поради това България бива частично непочтено осъдена, тъй като е просто географски на този маршрут.
А по какъв начин ще коментирате това изказване, че България ще стане най-големият бежански лагер в света, ще дойдат доста мигранти след приема ни в Шенген? Това истина ли е или просто изказване, което буди излишно терзание у българското общество?
За мен това не е истина. За мен това са едни прекомерно бомбастични изказвания, които зареждат този спор, и считам, че са прекомерни. Но би трябвало да си дадем сметка, че несъмнено, че страните от центъра на Европейския съюз, като Австрия, Германия и Холандия, те се пробват да постановат Дъблинското съглашение по-стриктно. То сега в общи линии не работи. Те и по тази причина не ни връщат някакви имигранти, тъй като не могат, то не работи. Те отиват, подават си искане да останат, след което отиват някъде другаде из страната, не могат да ги намерят, не могат да ги върнат. Със сигурност съглашението сред Австрия и България е метод да се затвърди този механизъм, по този метод Австрия да изпраща повече мигранти назад към България. Но аз считам, че реалистично надали те ще са толкоз доста. И второ, даже да ни ги изпратят, в последна сметка, ние няма да ги затворим някъде – те отново ще отидат най-вероятно там, където стандартът на живот е висок, там, където даже да си намерят най-простата работа, ще живеят най-вероятно много по-добре, в сравнение с да вземем за пример назад в родините им, където най-вероятно се води война и така нататък Така че мъчно ще се приложат такива механизми, които в действителност да доведат до подобен заплашителен резултат. Мисля, че това е нечиста сделка.
Кога може България да се назова в действителност пълновръстен член на " Шенген “? Някаква планирана дата, година?
Възможно най-скоро би трябвало да се случи. За съжаление…
Да, знаем, че би трябвало да е допустимо най-скоро, само че действително по кое време може да се случи?
Как да го кажа, по-късно решение, което се случи в този момент, преди няколко дни, това може да значи, че в необозримо бъдеще.
Няма период.
Не знаем по кое време ще се случи. Може да е след години, след десетилетия. Защо? Защото тематиката в този момент може да кажем ще наподобява като – ето, зачеркнахме тази тематика, има някакъв триумф. Ще минат европейските избори. След европейските избори има огромен шанс…
Има и евроизбори, има и национални избори в няколко страни.
… по-лошо да стои обстановката пред нас. Например, изборите в Австрия ще бъдат най-вероятно през октомври или през ноември. В взаимозависимост от това каква коалиция ще се образува там, позицията на Австрия може да се втвърди още повече или пък да се усъвършенства.
Може и противоположното.
Разбира се. Например австрийските социалдемократи, австрийските " Зелени “, Зелената партия постоянно са подкрепяли България. Всичките ми срещи, които съм имал като вицепремиер там, и с кмета на Виена, и с вицеканцлера, който е от " Зелените “, те ясно постоянно са казвали формалната им позиция: " Ние считаме, че щом България е покрива критериите, би трябвало да бъде член на " Шенген “. Така че имаме поддръжка от някои фамилии. Проблем е в други европейски фамилии, където към момента имат разногласия, и това фактически може да се утежни. Може допълнително страни да дойдат такива държавни управления, които да кажат " Вижте, би трябвало да си гледаме нашите граници, би трябвало да си гледаме нашите проблеми. Не можем да продължим с по-дълбоката интеграция “. Това е нещо, което мен персонално ме тормози във връзка с идващите европейски избори – че по-често ще стартира всяка една страна в Европа да споделя " Най-важното е да направя това “. Разбира се, несъмнено, ние към момента сме суверенни страни. Разбира се, че преди всичко всяко държавно управление прави най-важното за личното си население, само че в Европейския съюз въпреки всичко сме намерили метод досега по някои тематики да се интегрираме, т.е. да взимаме решенията дружно и надлежно да понижаваме пречките – пречките да пътуваме, да работим и така нататък Може тези спънки да стартират да се усилват, в случай че наклонността и разказът в Европа се промени към това, което се назовава " Европа на отечествата “, когато всяка една страна прави единствено това, което за нея е най-добре, постоянно на гърба на другите, апропо.
Има ли неприятно в това една страна да мисли първо за националния си интерес?
Разбира се, ние не споделяме, че държавните управления, които желаят повече интеграция, не мислят преди всичко за националния си интерес. Напротив, те считат, че дружно със своите съседи могат да създадат повече, в сравнение с в случай че всяка страна е сама за себе си. И ще дам няколко образеца. Значи Европа, да вземем за пример, с цел да се опази, да вземем за пример външната граница, е значимо да имаме общи запаси. България има голяма външна граница и е добре, когато Европа осъзнава, че би трябвало да ни даде финансов запас, да вземем за пример, с цел да засилим опазването на границата. Това по време на служебния кабинет президентът Радев и канцлерът Нехамер пледираха доста пъти, подеха такава самодейност пред Европейската комисия. Европейската комисия има средства, които до момента не даваше за запазване на границата, тъй като имаше някои съображения, че това не е верният метод – да се дават пари за огради и така нататък Тогава имаше пробив – това беше през февруари предходната година, и Европейската комисия сподели " Да, от общия ни бюджет ще дадем за запазване на границата, тъй като това оказва помощ на всички, освен на България, а и на центъра “, както виждаме. Има доста други такива проблеми в ХХІ век – климатичните промени, икономическата конвергенция, общият пазар. Това са неща, които в действителност в наш интерес е, на всяка една от страните членки, да работим повече дружно, тъй като по този начин преди всичко всяка една от нас е по-силна, само че и най-важното – по-силни сме в един ХХІ век, който виждаме, че може би ще бъде доминиран на световната сцена от няколко велики сили. И в случай че Европа желае да бъде… Това е едно от заключенията… Между другото, предходната седмица се разделихме с Жак Делор – един от основателите на настоящата версия на Европейския съюз, на общия пазар. Това е едно от заключената – в случай че желаеме да се конкурираме със Съединени американски щати, с Китай, с Русия, ще би трябвало да използваме мащаба си. Всяка една от нашите страни в Европа, апропо, е релативно дребна, и по население, и по стопанска система. Така че в наш интерес е да вършим повече дружно.
Друга значима тематика за България е присъединението ни към еврозоната. Кога е ще се се случи съгласно Вас и допустимо ли е 2025 да е годината, в която да се поздравим с участие?
Аз постоянно съм изтъквал позитивите от влизането в еврозоната, тъй като считам, че те са доста над рисковете. Сигурно има и опасности. Винаги съм се опитвал да бъда почтен, изключително когато са ме подлагали на критика. Например, има партии, които са релативно скептични към това, споделят " Рисковете са повече “. Опитвал съм се да изяснявам, че позитивите съгласно мен са повече. На мен ми се желае да стане по-бързо, само че и по тази линия не съм убеден, че ще стане толкоз бързо, колкото желаеме. Защо? Има ясни критерии и един от тези критерии е инфлацията да е близка до средноевропейската. В момента не отговаряме, и то с много. Преди години една страна от балтийските беше спряна, т.е. тя изиска да влезе в еврозоната, може да се каже, че имаше и политическа поддръжка, само че все пак, със напълно малко не отговаряше на критерия за инфлация. Нейната инфлация беше с 0,1% по-висока от тази, която би трябвало да бъде. В България сега сме над 2% над тази, която би трябвало да бъде, и единствено за няколко месеца тя би трябвало да падне до средноевропейските равнища. За страдание, не виждам кабинетът да прави задоволително по тази тематика и в случай че не го направи, няма да покрием критериите и няма да станем член на 1 януари 2025 година В това няма нещо кой знае какъв брой пагубно, само че още веднъж ще се отсрочи и това не е добре, тъй като целият развой малко една отмалялост се натрупва в него, в случай че всяка година държавното управление казва… В момента държавното управление си го е сложило като огромна цел и доста се тормозя да не стане, както с " Шенген “ – да се окаже, че упованията са били напълно повишени. По този метод разочарованието е несъмнено.
А какво съгласно вас счита българското общество? Какви са настроенията на българина за приемането ни в еврозоната? Достатъчно осведомено ли е обществото ни за това какво ни чака?
Виждам и съзнавам, че обществото е разграничено. Това е значимо да се осъзнае. Не ми харесва реториката, която постоянно се употребява и от настоящия кабинет. Например, хората, които са срещу еврото, те са, тъй като имат някакви други ползи. Просто хората имат право да се тормозят. Това са трансформиращи стопанската система ни процеси, нова валута. Левът е валута на повече от столетие – нова валута. Нормално е хората да имат терзания. Това не значи, че всеки от тях служи на Русия, или всевъзможни такива спекулации, които чуваме. Но е значимо да кажем: митовете, които се тиражират постоянно, просто не са правилни. Значи първият и главен мит, който дълго време се използваше, в този момент затихна, апропо, само че предходната година, когато аз активно… считам, че аз много интензивно съм се опитвал да споделям по тази тематика, беше: " Ами, то в еврозоната има едни страни, които са съвсем банкрутирали, на следващия ден не знаеш какво ще стане с тях “. Това от 10 години се приказва. Най-ясният образец беше Гърция. Ами, Гърция съумя да се оправи. Да, не беше елементарно – доста промени, понижаване на пенсии и такива неща, които трябваше да поправят предходни несъответствия, само че Гърция в този момент съумя да се върне на интернационалните пазари, има висок кредитен рейтинг. Отчасти се върна в безусловно най-хубавите развити стопански системи. Правителството се оправя доста добре. Взимат повече пари от ПВУ от нас, по-бързо се оправят всички тези тематики, които са значимите, и по принцип не виждам нищо неприятно в стопанската система й. Напротив, съумя да се възвърне от една дълбока рецесия, в която беше изпаднала.
Имаме ли ние късмет да се възстановим, в случай че сме в същата обстановка в България? Гърция си е Гърция, ние…
Ние би трябвало и по-бързо. България не е в такава обстановка. Действително Гърция беше натрупала неустойчиви задължения в даден миг. Да, и те бяха чрез в общи линии бюрократични трикове, с които се скриваше част от задлъжнялостта на страната. Ние сме доста надалеч от тази обстановка, т.е. по тази линия нямаме проблем. Те са на 150% дълг към Брутният вътрешен продукт, ние сме на 20% - напълно друга обстановка. Същото е и за други стопански системи, за които се спекулира – Италия, Франция. Да, високозадлъжнели стопански системи. Защо? Има си аргументи за това: тъй като харчат доста за опазване на здравето, за обществената система, за образованието – нещо, което може би пък не е и толкоз неприятно страната да прави повече, в сравнение с ние сме правили тук с години, което в действителност е довело до ниските приходи. Което води и до идната стъпка, апропо, до такава огромна миграция, нещо, с което също би трябвало да се борим – толкоз българи да отпътуват за други страни, с цел да работят там, тъй като явно стандартът на живот там е по-добър. Така че не виждам такива опасности. С всевъзможни други опасности също се спекулира – " Ще загубим суверенитета си “. Напротив, ние ще спечелим суверенитет. В момента България във връзка с тази тематика – лихвените проценти и паричната политика, тя няма суверенитет поради борда, който е институция, която се поддържа от българите. Българите считат, че Валутният ръб е нещо, което през 90-те години стабилизира обстановката. Това е с единия крайник си вътре в еврото, тъй като си се вързал с него, само че това не може да бъде вечно. Валутният ръб е малко като да си благоприятен, единствено че ти не може да си благоприятен вечно, а е добре, откакто влезеш, да се ожениш или да се омъжиш. По същия метод – ние сме с един крайник в еврото. Винаги може обаче да отстъпим, към този момент 25 години. Следващата стъпка ще донесе повече позитиви, а с това ще ни даде опция и да взимаме, да сме част от решенията. В момента с Валутния ръб във Франкфурт се събират гуверньорите от тези централни банки, които са в еврозоната. Ние не вървим там, никой не ни пита. Решават какви да са лихвените проценти и ние след това ги прилагаме, с цел да задържим борда. В момента, в който влезем, ние също ще сме една от тези страни. Да, ще сме 21-вата страна, няма сме две страни, които вземат решение – 21 са, само че е по-добре да си част от тези 21 страни, в сравнение с както сега. Суверенитета ни в действителност е изцяло отслабен, тъй като решенията се взимат от различен, само че ние би трябвало да ги използван.
Г-н Пеканов, споменахте Плана за възобновяване и резистентност и по този начин дълго чакания втори транш заплащане. Ще се случи ли то, по кое време? Тук имаме ли някаква изясненост?
По тази тематика мога да си разреша да съм по-критичен, тъй като много време, към две години се занимавах главно с тази тематика, която е основна за България, тъй като България е страната, която получава най-вече средства по отношение на стопанската система си от този Механизъм за възобновяване и резистентност. Добре, втората най-вече – Хърватска получава повече. През 2022 година България получи първото заплащане. Имаше доста изявления и от Асен Василев, и от премиера Денков, че по-късно работата се е забавила по време на служебния кабинет и щом пристигна постоянният кабинет, доста бързо ще получим парите.
Вашите съперници ви укоряват, че огромна част от работата не е свършена.
Ами те ни укоряват и споделиха " Ей тук в този момент за два-три месеца ще създадем всичко “. Минаха 6 месеца оттогава. Множество пъти имаше обещания " Парите ще дойдат напълно скоро, през 2023 година “ Не пристигнаха през 2023 година Освен това моето мнение е, че няма да получим цялостната сума от втория транш, тъй като познавам добре задачите, които трябваше да бъдат реализирани, и някои от тях просто не са реализирани. Законите бяха пренаписани по метод, по който аз считам, че не всички дават отговор на условията. Бил съм, освен съм бил, ами съм управлявал срещите с Европейската комисия, в които законите, които Зарков беше подготвил, бяха удостоверени, че дават отговор изцяло на това, което се чака. Някои от тях по-късно в парламента… случваха се там едни среднощни съвещания, в които никой не знаеше кой какво написа, и считам, че някои от законите няма да дават отговор на това, което се чака. Както и така наречен Пътна карта за декарбонизация. Всъщност премиерът… той хем пое доста задължения към протестиращите миньори, хем в това време изпрати в началото една версия, след това беше изменена Пътната карта. Смятам, че тя сега не дава отговор изцяло на това, което би трябвало, и считам, че ще получим по-малко пари, в сравнение с би трябвало. Трябва да получим 1,3 милиарда, най-вероятно ще получим към 200 или 300 милиона по-малко от тези, които би трябвало. Най-вероятно ще разберем в идващите седмици или месеци.
Т.е. по кое време смятате, че може да получим такова заплащане?
Надявам се през първото тримесечие на тая година, само че може и да е през второто.
Мнението ви за кабинета и идната ротация, която се чака да бъде през март месец, точно джентълменското съглашение сред ГЕРБ, " Продължаваме промяната “, Николай Денков и Мария Габриел да се сменят като министър-председател на България. Да чакаме ли някакви изненади?
Това не мога да ви кажа, това би трябвало да питате политическите партии. Аз считам, че има неща, които кабинетът свърши на положително равнище. Ето, да вземем за пример с бюджета се оправи добре в последна сметка, по този начин е. Въпреки че бяха, да вземем за пример – това се случва за сметка на нещо, бяха отсрочени някои значими финансови разноски. Така постоянно може да смъкнеш недостига, като не построиш толкоз доста, най-лесно казано. Има други тематики, в които считам, че кабинетът изобщо не се оправи, и то частично, тъй като даде обещание неща, които не са правилни. Но най-големият проблем с кабинета за мен е, че… Всъщност за какво имахме служебни кабинети две години? Защото участниците в този кабинет, те се занимаваха да се арестуват, да се наскърбяват, да се гонят и в този момент изведнъж…
Но пък в този момент са дружно.
Да, и в този момент внезапно ни споделят " То е най-хубаво да сме дружно “. Това някак си съгласно мен отравя политическата среда и хората не съм сигурен, че могат да го възприемат. Защото никой не е отговорен, че имаше толкоз дълго длъжностен кабинет, с изключение на самите партии. В тях беше властта по-бързо да създадат държавно управление. Оказа се, че те в действителност гонеха краткосрочно да вдигнат вота си, като споделят " Ние сме най-хубавите, другите са най-лошите “, само че в този момент внезапно се оказа, че в действителност те могат да действат доста добре дружно. Виждате – господин Пеевски внезапно се трансформира в представител от една страна сглобката, въпреки това, разбра неотдавна, че той е от новото потомство технократи. Аз преди си мислех, че аз съм от новото потомство технократи, само че очевидно съм се объркал. Други хора се разпознават като такива, към които аз избирам да не се числя.
Възможни ли са предварителни парламентарни избори?
Това единствено представителите на сглобката могат да ви кажат. Аз по-скоро чакам тя да бъде много. Така я видяхме и… Единството, в което се взеха решения – за Конституцията и други въпроси, считам, че сглобката ще бъде в общи линии безконечна, по този начин го споделям, само че мисля, че могат да се напаснат ползите и по този начин ще продължим в обозримото бъдеще.
Какво смятате за правосъдна промяна и конститционните промени?
Да, в областта на правосъдната промяна конституционните промени наподобяват релативно положителни. Повечето специалисти, най-малко които аз съм чул, споделят " Това е добър прогрес “. Така че това е добре. По отношение на служебния кабинет – няма какво да се лъжем, това са промени, които са ориентирани персонално против президента, които за мен са малко… по какъв начин да ви кажа, комични. Значи огромна част от тези партии, те подкрепяха президента. Аз съм участвал, когато те отиват при него и му споделят " Да, ние сме с вас, господин президент! “. Те го избраха. И в този момент, тъй като имат някакви разлики, споделят " Той повече няма да назначава служебни кабинети, Народното събрание ще ги назначава “. И този много стеснен кръг от хора, които могат да станат премиери… Да стартира от там. Парламентът може да реши това, той е в правото си, има конституционно болшинство и го взема решение това. Но в случай че помислим малко и проучваме, дали щеше да е по-добре да кажем 2017 година президентът Радев да не може да назначи Огнян Герджиков за министър председател, а да трябваше да назначи Мая Манолова – беше омбудсман тогава. Ако демократичната общественост мисли, че това е по-добрият вид – добре, няма проблем, само че не съм доста сигурен. Аз персонално нямам проблем. Смятам, че тя, Мая Манолова, е умел политик, само че не съм доста сигурен, че това щеше да е най-хубавото. Или пък в случай че се върнем през 1997 година, когато служебният кабинет прави една от най-важните действително промени в България – влизането във Валутния ръб в една среда на голяма неустановеност и стопански разтърсвания в България. Дали щеше да е по-добре да не може тогава да бъде назначен Стефан Софиянски за министър председател, а да би трябвало да бъде назначен някой оттогава определените преобладаващи от Българска социалистическа партия политически фигури? Не съм сигурен, че по този начин да вържеш ръцете, тъй като не харесваш твоя конкурент сега, е методът, по който би трябвало да променяме Конституцията. Не, не е това. Това няма да ни докара до средата. А и да не приказваме, че служебният кабинет през по-голямата си част е донесъл непоклатимост, както и нови фигури. Голяма част от водачите в този момент, някои от водачите – и Христо Иванов, и Кирил Петков, и Николай Денков, бяха служебни министри, някои от тях назначени от президента Радев. Така че ми идва малко допълнително тази конюнктурна смяна. Не считам даже, че жителите я правят оценка като нещо наложително положително. Разбира се, че другото – да има парламент, добре, това са възможни неща от самото начало, макар че аз не съм склонен с тезата, че служебният кабинет е бил безотговорен. Точно противоположното. Всяка седмица – вие си спомняте, били сме там, отразявали сте – всяка седмица бяха министрите на чуване. Защо? Ами, тъй като то е автоматизирано по този начин. Всички партии, откакто са минали изборите, не престават да се борят да покажат какъв брой са положителни и мощни, с цел да влязат в бъдещото ръководство, и ни привикват всяка седмица да им докладваме какво сме създали. Дори ни вменяваха, вменяваха на изпълнителната власт разнообразни типове решения. Ето да вземем за пример решението за предоговаряне на ПВУ, то беше вменено от всички партии на служебния кабинет. Само че в този момент има постоянен кабинет с цялостна поддръжка в Народното събрание и не е напряко нищо по тази тематика. Т.е. може би това е бил един избирателен трик, който тогава партиите са решили да ни вменят. Така че не съм склонен, че служебният кабинет може да си прави, каквото желае, а пък постоянният – той е доста хубаво също по този начин да бъде зависещ непрекъснато на Народното събрание. Не е най-хубаво някой партиен водач всеки ден да излиза в Народното събрание и да споделя " Аз взех решение, това ще прави министърът “. Министъра си го избрал, тъй като той схваща от тази материя и той може да се оправи с нея. Ако господин -Делян Пеевски излезе и каже " Аз знам какво би трябвало да се направи с миньорите и с предоговарянето “, това значи, че той споделя " Министърът на енергетиката нищо не схваща “. Ама вие сте го избрали да е министър на енергетиката и той би трябвало да има опция като водещ в изпълнителната власт той да менажира тези процеси, а не всеки ден депутатите и партиите да му споделят какво тъкмо да прави. Това не е най-хубавият вид. Ще забележим по какъв начин ще действа.
Говори се мощно за промяна при ротацията на някои от сегашните министри. Вие по какъв начин мислите?
Нямам информация по този проблем. Смятам, че някои от тях са много положителни, потвърдени специалисти. А към този момент по какъв начин политическите сили ще открият дали ги поддържат, или не, това е техен въпрос.
Благодаря ви, господин Пеканов, за това изявление.
Благодаря ви за поканата.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ